Белият фар и пъстрата черга на залива

Агата - дъщерята на Зевс, и синът на Посейдон - Делфин, се обичали много. Великият гръмовержец бил против тяхната връзка и забранил на дъщеря си да се виждат. Тя ден и нощ тъгувала по Делфин и споделяла мъката си единствено с кукумявката Агао. Един ден Агата изпратила птицата да намери любимия й и да му каже, че още го обича и го чака. Делфин получил съобщението, отишъл и отвлякъл своята Агата. Довел я в днешния Ахтопол, където заживели щастливо. Затова и градът бил наречен Агапи-полис (град на любовта). В него най-почитана между птиците била кукумявката Агао, която там приемат като символ на щастието и до днес. Това е вариант на една от многото легенди, които ще чуете за името на Ахтопол. Тя може и да няма нищо общо с историческата истина, но кой не би се развълнувал от такава романтична история...

Най-южният град по българското Черноморие е разположен в подножието на Странджа, на скален полуостров. Макар да е един от най-малките градове в България, Ахтопол има хилядолетна и богата история. На места около днешния град са съществували селища още от новокаменната епоха. През вековете в града и околностите са издигнати множество християнски храмове и над 100 параклиса. През октомври 1918 г. стихиен пожар унищожава старинния Ахтопол и той е изграден почти наново.

Белият фар.

Първото, което виждате, когато по главната улица излезете на пристанището, е белият фар - един от най-красивите по нашето Черноморие. От обновения, оборудван с пейки и осветление мост може да наблюдавате как вълните се втурват върху фара и се разпенват на милиони пръски. Ако сте там при пълнолуние, ще видите голямото оранжево кълбо, "кацнало" на върха му. А при подходящо време към фара се отправят сърфисти, които до мръкнало причакват най-добрите вълни, за да ги преборят и опитомят. Късно вечер лодките се връщат пълни и разтоварват на моста, където може да си купите прясно уловена риба. Заливът изглежда като пъстра черга, когато в него пристанат различните по големина, форма, цвят и имена рибарски лодки и корабчета. Някои от лодките предлагат обиколка по крайбрежието.

Градчето е тихо и уютно, пощадено от мегаломанските тенденции в строителството. Наред с хотелите стаи се предлагат в почти всяка къща в тихите сенчести улички с асми, смокини и нарове в дворовете. Три просторни плажа, дори в разгара на лятото, спокойно поемат любителите на слънчевия загар. Скалният релеф примамва гмуркачите, а запалени риболовци "окупират" платформите край моста и кофите им не остават празни.

Белият фар на залива.

Един от любимите маршрути за разходка е панорамната алея, която тръгва от пристанището нагоре покрай останките от древната крепостна стена. Тя обикаля по високия скалист бряг и стига чак до началото на плажната зона. Крепостта е строена от траки, гърци, римляни, а по-късно от българи и византийци. Алеята е осеяна с пейки, от които може да се наслаждавате на безкрайната морска шир, да наблюдавате фантастични изгреви и залези, да вкусите местни специалитети в кокетни ресторанти и бистра.

Пътьом ще видите част от изрисуваните над 30 къщи през лятото на 2017 г. от художници от 5 държави по време на фестивала за съвременна фасадна стенопис "We All Write". В началото на алеята се намира вкопаната еднокорабна, едноапсидна църква "Св. Възнесение Господне". Стените й са дебели 90 см, от ломен камък, с големи фуги, запълнени с хоросан, два реда дървени пояси (сантрачи) опасват сградата. Надпис във вътрешността й гласи: "Небесният свод над теб бе направен... в годината 1796 (на) 17 ноември...". Тази дата обаче указва завършването на стенописа, а не строежа на храма.

Красивото Гръцко училище, което се намира срещу църквата, на самия нос, е съградено в началото на ХХ в. от български майстори по проект на гръцки архитекти и със средства на гръцки изселници в САЩ. Всички ъгли на дебелите 60 см стени, на прозорците, портала и покривния фриз са облицовани с червени тухли, докарани с гемии от Марсилия. Днес Гръцкото училище е реконструирано и се използва за творческа база на НХА. Всяка година там се провежда лятна академия, в която творят преподаватели и студенти от България и чужбина. Създаденото от тях може да се види в галерията на открито в двора.

Ахтопол.

В центъра на Ахтопол, близо до пристанището и кметството, се намират читалището "Христо Ботев", музейната сбирка, Информационният посетителски център "Приморска Странджа" при ДПП "Странджа". В малкия градски парк посреща миряните новата църква "Св. Успение Богородично". Един от най-интересните обекти, е уникалният Музей на котвата. В Ахтопол всякога може да попаднете на празник, фестивал или друго събитие, което ще ви обогати и ще ви създаде настроение. Ако досега не сте стигнали толкова на юг, направете го - може да се насладите и на други интересни преживявания като разходка с лодка по р. Велека, обиколка по красиви маршрути из Странджа и др.