Светлина в безкрая - Морският фар в Ахтопол
Замисляли ли сте се как така се е случило, че изричайки Ахтопол, винаги пред очите ви изплува къпещият се в морските вълни фар. Светлината му блесва на 25 юли 1932г. Неговата история е разказана от Георги Долапчиев удостоен със званието Почетен гражданин на Ахтопол, дългогодишен директор на училището и изследовател на града. Той почина на 21 август 2017 г. на 89-годишна възраст. Отличен като най-добър директор през 1960 г., Георги Долапчиев поставя образованието на висота и печели на училището си звание за най-добро училище в региона на Царево.
Като гражданин на Ахтопол той проследява и документира трудностите и несгодите на местните жители, помощта, която оказват на множество корабокрушенци. Събира сведения от антични, средновековни, съвременни автори, пише стихове и издава няколко книги. – „Ахтопол – мит, история, природа и икономика до края на XX век“, „Катастрофи и корабокрушения в акваторията на Ахтопол“ и „История на обектите, обявени за паметници на културата в град Ахтопол“. Той е автор и на поемата „Ахтопол“, която става емблема на града и утвърждава прозвището му Град на любовта. В годините е събрал всякакви преживелици, всичките люшкащи се между вълните и емоциите. Поддържа жива историята на любимия си Ахтопол с табло пред родната си къща скътана между модерните хотели и частни квартири. Признава, че частица от живота му е отдадена на фара и морето. Вижте неговия разказ в "Светлина в безкрая".
