Спомени от Ахтопол

Ахтополски спомени. Спомени от лятото.

Главната улица, крайморската алея, пристанището, скалите, плажа.

Често пъти всичко, което ни остава от незабравимото лято, са няколко спомена, които губят цвят по-бързо, отколкото ни се иска.

Незабравими спомени от едно вълшебно лято. Крием се под сенките, къпем се в морето. Просто стоим срещу вятъра, или тичайки в дъжда, летните преживявания са уникални. Тези времена не се забравят, тогава са най-големите спомени, незабравими...

Има едно място, на което винаги обичаме да се връщаме и винаги сме добре дошли, винаги сме у дома си и винаги сред свои хора. Там цялата зима е мека. Там есента е най-цветна, пролетта - най-ароматна, а лятото... Лятото там е най-хубаво. Слънцето блести по различен начин, топло е, но не е горещо. Това е нашето детство, това е нашата младост, това е не дотам далечното минало. Това са спомените ми от Ахтопол.

Ходехме на море в Ахтопол. Цялото семейство, с колата, с плажния чадър, голямата чанта и доброто настроение. На морето беше хубаво – беше чисто, нямаше големи лъскави хотели, но пък имаше... море и пясък, много пясък. Правехме си замъци, копаехме дупки. И така в игри, бягане, каране на колело, събиране на мидички и камъчета, минаваше денят.

Беше различно и беше хубаво. Което е странно, защото беше в България и беше наистина, беше истинско.